януари 2012г.

                                 
(...)  И сега, в последната изложба, отново се появи един забележителен персонален портрет, илюстриращ сигурния психологическия усет и живописно умение, с което художникът разкрива вътрешния свят на индивида. В случая това е потресаващ полупрофил на официалния цензор и ментор на българското изкуство от времето на тоталитарната диктатура - писателят Богомил Райнов. В зловещите черти на това лице художникът е вписал моралната му биография, изпълнена с отцепредателство, доносничества, манипулации и цинизъм, безмилостно преследване на творците. Да, идейният охранник на властта излъчва аморалност, жестокост и властолюбие. Гледката е смразяваща, очите жестоки и студени, напомнят образа на песоглавеца, а човекът - куче, съществува и в друга Гашарова картина /Нощен пазач/. В този портрет е изобразен не само конкретният персонаж, познат на обществото с половинвековните му духовни и морални золуми.



Повелителят на лошото време, 1985, м.б., пр. карт., 69/46

Гашаров е нарисувал нещо повече - екзистенциалната потенция, екстракта на Злото и покварата, което в историята често се легитимира и лансира на властови позиции. Ясно се различава клеймото на възмездието и това е резултат от нравствения максимализъм на художника. Портретът на Б. Р., представен от Румен асоциира с „портретът на Дориан Грей”  и като него притежава своеобразен магнетизъм - оставаш изумен от хипнотичната власт на творчеството и от силата му да разкрива метафизичната драма в човешките й измерения, да съди и пречиства душите в името на доброто и справедливостта. Провокиран си към самосъд, докато се оглеждаш в кривото огледало, което всъщност си е стена на позора.

Цвета Трифонова

литературовед

цялата статия

 

 
   
   

home

  публикации