бр. 67-70/1990

(...) Не зная какво е животът за Гашаров - панаир, стрелбище, остров на мечтите или нещо съвсем различно. Зная, че не можем да разберем изкуството му без да говорим за човека и неговия свят. Именно той въведе в съвременната българска живопис темата за малкия човек. Малкия човек в неговата голяма, неосъзната разбира се, делнична човещина. Прозаичният бит и хората, увлечени в неговия ритъм, в платната на Гашаров ни спират стоплени и преобразени. Предметите, които ги окръжават, взети най-често също от арсенала на баналното, дори кичовото, оживяват с непосредствена сърдечност. Ковьорчета и панаирджийски петлета конкурират тук с познати от афишите "звездни" образи, типични за масовия вкус.

Може би тези идеи на Румен Гашаров - тъй оригинални за изкуството ни, нямаше да имат същото очарование и  сила на излъчването, ако артистично-философската нагласа на автора не беше съчетана с усет към правенето, към майсторенето. С една зряла пластическа култура, каквато имаше още в първите експериментални творби на художника. В живописта на Гашаров действително си дават среща ерудиция и интелигентност   с    простосърдечна    обич    и



Жълтият мотоциклет, 1972,колаж, см.техн.,85/70

 
   


чувствителност към най-наивно безизкусните неща и простите човешки преживявания. И това всъщност е съвсем естествено. Защото няма нищо по-многолико от живота и никъде другаде неговите игри и преображения не се събират фокусирани като в огледало, както това става в изкуството.

 
 

 

 

доц. д-р Ружа Маринска,     

изкуствовед        

 
   
         

home

 back next публикации