сборник, 2007г.
 

(...) Много своеобразно отношение като използвани жанрови традиции, стилово-пластическа трактовка и нетривиален подход в осмислянето на мотива кръчма-кафене отразяват картините на Румен Гашаров. Още в ранната си композиция “Сладкарница” (1966) той редуцира изображението до натюрморт, своеобразно монументализиран и сякаш обърнат към зрителя. Проявява се характерното за този автор двойствено отношение към интерпретираните реалии: нееднозначност в оценката на изобразяваното, ирония, игрово начало, двусмисленост, провокативност. В случая това се проявява в контраста между тривиалността на предметните мотиви (маса, прибори) и живописното им монументализиране, своеобразна “героизация”. Подобни впечатления създават и по-късните картини на Р. Гашаров - от 70-те – 80-те години, обиграващи отново и отново мотива кръчма-кафене. Авторът използва творчески традициите на жанрове като портрет, битов и натюрморт, интерпретирайки ги напълно




















Сивият кон, 1988, см.техн., фазер, 46/50

 
 
 

съвременно (може да се каже и постмодернистично) в контекста на популярната масова култура от края на XX век. Картините на художника със същия мотив – “Бира-скара”, “Сивият кон” (1988) и др., отразяват различни пластически и колористични решения, включването на елементи на надписи, реклама, включително градската попкултура и кича, осмислени от автора с ироничен подтекст, и ни препращат към динамиката на съвременния градски живот, към телевизионни и кино образи.

д-р Саша Лозанова

 

 

home

 back next публикации