бр. 12/1987
 

(...) Моето творчество се развива в няколко посоки. Едната е търсене на ония аспекти от градския бит и душевност на обикновения човек, които съвременната урбанизация подминава малко високомерно или заклеймява като "кич", "остаряло", тъй като не се вписват в изграждащите се модни форми за общуване.

 Човекът от малкото патриархално пространство изведнъж се озовава сред озвучената самота на панела, сред полирания дизайн на секцията и стандартното кухненско шкафче и трябва да бъде убеден, че това е съвременния начин на живот. Тази постановка сега е в криза, защото все по-остро се усеща изчезването на нещо изключително важно, нещо,  което  да   се противопостави на растящата дехуманизация в живота ни.


Тази посока в моето творчество ражда произведения, които показват разминаването между стремежа към щастие и реалността. В картината "Час пик", в претъпкания трамвай сред навалицата от унифицирани лица, като надежда просветва детското лице, обърнато към зрителя. В "Централна гара"  анонимните  пътници  с  куфари  са образ на обезличения, ограден с тежка социална рамка човек.

 




Откриване на обекта, 1973, м.б.,пл., 135/150,  ДХС,  Габрово

 
   

В някои случаи използувам иронията, за да изразя отношението си към събития, за които се говори прекалено патетично и помпозно. "Откриването на обекта" иронизира празната показност на подобни „официални" мероприятия, подмяната на реалните ценности, при което се скриват или привидно се заглаждат противоречията, нивелират се сложни човешки взаимоотношения.

 
 

 

 

Румен Гашаров              

     

 

home

                                                              back       next

публикации