Пейзаж-формула, 1979

 

Румен Гашаров има един характерен натюрморт, наречен Натютморт-формула и един Пейзаж, който също е “формула”, (...) но той не рисува конкретен пейзаж или натюрморт, а образни “формули” на пейзажното и натюрмортното.

В този смисъл и портретите на Румен Гашаров са “формули”, дори когато имаме възможност да ги съпоставим с разпознаваеми за нас модели.

Художник (1985) е едновременно “портрет” на конкретна личност (Генко Генков) и в същото време обобщен образ с по-универсална човешка идентичност. И не подчертаването на едното или

 



Глава-формула, 1973

 

другото, а синтезирането им в богатото и сложно-противоречиво смислово единство на картината е постижението на художника. Може би в най-висока степен това единство на индивидуална неповторимост и екзистенциална и социална обобщеност е постигнато в Автопортрет с подпис на лицето (1984), където индивидуалната идентичност на човешката физиономия е “прошнурована и пронумерована” в паспортния стандарт като израз на подчинеността на човека на механизмите на административно-

 



Натюрморт-формула, 1973

 

бюрократичната машина. Личностната идентичност е прикована от един обективиращ анонимен поглед - погледът на държавата.

Румен Гашаров остана верен на фигуративността, но живопистта му няма нищо общо с миметичния реализъм (...) защото в създаването на картините си Гашаров тръгва не от конкретиката на някакви действителни обекти, а с помощта на едно конструктивно въображение създава художествени модели на света.

 

проф. Светлозар Игов

откъс от студия

“Живописта на Р. Гашаров”

 

каталог 2006 - целият текст

 

home

 back next публикации