18.07.1997 г.

(...) Има в тия неща една втора концепция за реалността. Реалността не съвпада с  външния си образ, с предметния си вид. Тя е неустановена за разлика от предметността, тя е некатегорична и често е само един проблем. От тук нататък отиват по дяволите всички приказки за “реализъм”. “Реализмът” не е външното описателно изкуство, а това, което тълкува видимото и налагащото се, което се колебае около неговите стойности. И ако “реализмът”  е действително нещо чисто психологическо /един Ван Гог примерно/, то всички приказки за “натурализъм” са глупости. Впрочем това е ужасно понятие, което обединява в едно общо Рембранд, Ел Греко и да речем импресионистите,   защото   всички  били




Годенически портрет, 1966, м.б., пл., 49/60

 
 
 

“съобразени с натурата”. Но от едно качество не се прави клас, защото иначе и който се е окъпал и който се е удавил ще ни се представят в един клас: “мокри”. Ако твоите платна ме карат да мисля по въпроса, то значи, че те са истински платна. Тъй като всяко истинско платно те връща към основните проблеми: какво е изкуство, какъв е смисълът на изкуството, жестоко дебатирани през вековете.

 
 

 

Из писмо на Владимир Свинтила
писател и художествен критик
 

 

home

 back next публикации